На 24.08.2001 г. след тежка катастрофа почина НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ (род. на 28.06.1951 г. в с. Крушето, Великотърновско) – един от изявените български поети, председател на Писателското дружество в Бургас. Нелепата му смърт го завари на поста заместник районен прокурор на Бургас. Първата му стихосбирката му “Далече от снега” (1976) получава наградата “Димчо Дебелянов”; с.г. негови стихотворения са отличени с националните награди “Цветан Зангов” и “Сливенски огньове”. Носител е на литературни награди на град Бургас (1977, 1980 г.), на националната награда на в. “Пулс” “1300 години България” за 1981 г., наградата “Атанас Манчев” – 1985 г., награда “Пегас” – 1995 г. През 1980 г. издава своята втора стихосбирка “Пясъци”. Следват “Цяр за цар” (стихове за деца, 1989 г.), “Нима” (стихотворения, 1990 г.), “Стихове” (1996). Негови творби са включени в “Млада българска поезия” (антология на английски език, 1989 г.). Публикува свои преводи, произведения за деца, проза. През 2001 г. Н. Искъров бе номиниран в раздел “Проза” на националния конкурс за литература и изкуства “Интелект-2000” във В. Търново.
Мир на праха му!
Човекът тъй неусетно оглупява под звездното небе!...
Космично-теменужен вятър плисва,
ухае на забрава, сиромашко щастие
и ужас пещерен над юнските ливади.
Нощта, от шемет кълбовиден залюляна,
навява хлад, сияйно тържество и промисъл тръпчива.
Тихо!...
Прелита бъдещето, хвърля сянка
над покриви димящи, стада и ангели,
проправя път през времето насрещно.
Човекът тъй неусетно остарява под звездното небе –
ломоти, задъхан мята мълнии безплодни,
стене и танцува сам – бог – от боговете изоставен.
Възвира нещо бавно във всемирния котел –
чудовищно прекрасна утрин!...
