Site hosted by Angelfire.com: Build your free website today!

1. ВЪВЕДЕНИЕ В ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА НА ИБС

Исхемичната болест на сърцето се явява най-важният проблем на сърдечносъдовата патология. В структурата на общата смъртност на населението в напредналите в икономическо и културно отношение страни повече от 50% заемат сърдечносъдовите заболявания, а вътре в тази група на първо място се нарежда исхемичната болест на сърцето. За честотата на ИБС съдим по честотата на миокардния инфаркт. Има достатъчно основания да се приеме, че заболяванията от МИ след втората световна война са се увеличили многократно.

През 40-те и 50-те години МИ е бил много рядко заболяване в нашата страна. Като нозологична единица се описва за първи път от К.Чилов в учебник по вътрешни болести 1946 г.

През последните десетилетия в здравно-демографската характеристика на населението в България се манифестират тревожни тенденции: намаляване на детската раждаемост, общата смъртност нараства и в активна възраст, средната продължителност на предстоящия живот забележимо намалява, налице е отрицателен прираст на населението. Съгласно последните данни на икономическата комисия на Европа, раждаемостта у нас е една от най-ниските в Европа. Основните заболявания обуславящи около 70% от умиранията са болестите на кръвообращението, най-вече МСБ и ИБС /Н. Василевски 1991/. Смята се, че нарастващата смъртност от органите на кръвообращението е една от причините за тези промени /З. Богданов 1968; Н. Големанов 1984; Х. Грива 1987; Ст. Визев 1978; Т. Чолакова 1981; Н. Големанов 1988; Л. Томов и Й. Белоев 1976; К. Атанасов 1985/. Установено е, че през 1975 г. хоспитализираните болни с МИ в нашата страна са около 7 пъти повече в сравнение с 1958 г. /А. Симеонов 1970; А. Симеонов 1976/.

С подчертана тревога българските автори съобщават за значително увеличаване на заболеваемостта, болестността и смъртността от ИБС /А. Панев 1978; А. Панев 1985; Е. Шипковенска 1997/. Съществува консенсус между българските изследователи за това, че сърдечносъдовите заболявания в нашата страна нарастват по своята честота, засягат все повече млади възрастови контингенти, увеличават своя дял в общата нозология на смъртността и определят нейното равнище и тенденция /Ч. Мерджанов 1995/. Данните за смъртността от сърдечносъдови заболявания, нейното високо равнище, увеличеният интензитет на умирания в ранните възрастови интервали, стъписващите резултати от международните сравнения – всичко това не може да бъде характеризирано по друг начин освен с понятието “катастрофа” /Ч. Мерджанов 1995/. Високата смъртност от сърдечносъдови заболявания изисква научно обяснение и ефективно противодействие на рисковите фактори.

Терминът “рисков фактор” се въведе в резултат на Фрамингамското проучване с известната публикация на W. Kannel /1961/. Според риск факторовата концепция възникването на сърдечносъдовите заболявания е резултат от единичното или комбинирано въздействие на не голям брой поведенчески, биологични и психосоциални фактори. Проблема е представен от P. Hopkins, R. Williams /1981/ които моделират 246 фактора идентифицирани през последните 41 г. и асоциирани с коронарната болест. Основната цел на тези изследвания е да се открият причинителите на атеросклерозата които впоследствие биха станали обект на превантивна дейност за тази повсеместна болест. Факт е, че получавайки дефиницията рисков фактор редица причинители бяха идентифицирани като каузални напр. липиди, кръвно налягане, тютюнопушене и др /J. Stokes 1990/.

Една от силните страни на концепцията за рисковите фактори е възможността от възникване на редица заболявания у хора без клинични прояви. Концепцията рисков фактор разглежда проблема в три насоки: какво?, за кого?, до кога?. Какво за настоящия обзор се отнася за коронарната болест и други прояви на атеросклерозата. За кого третира едновременно и здрави пациенти подложени на контролен прглед или болни с кардиоваскуларен риск. Въпроса до кога варира – времето за оценка на кардиоваскуларния риск е между 6 месеца и 10 години /G. Rose 1982/. Рискът обикновено се оценява в три насоки: абсолютен, релативен и атрибутивен всеки от които има важни отношения за епидемиологията и превенцията. По отношение причинността на факторите водещи до развитие на сърдечносъдови заболявания епидемиологията прилага поредица от логически подходи които включват сила и постоянство на риска, биологическа състоятелност на риска които критерии се задоволяват най-пълно от интервенционни изследвания за модификация на риска.

Концептуално моделът който пръв класифицира причинността на болестите и здравето е предложен от T. McKeown /1966/. Той подчертава, че патогенезата започва с раждането и се характеризира с биологичните свойства на гена. Едновременно с това върху организма действат и факторите на околната среда които са фиксирани или променящи се и биват физически, биологически и социални. Така моделирания патогенен процес се влияе от процеса на живота, от здравното поведение на индивида което се формира от такива фактори като диета, физическа активност, тютюнопушене и др. Здравните професионалисти и превантивната медицина са тези които се интересуват от рискови фактори влияещи върху патогенни състояния като дислипидемия и хипертония и по такъв начин чрез интервенция да се забави или предотврати самия болестен процес.

Според една класификация /И. Томов 1999/ рисковите фактори се разпределят както следва:

А. Рискови фактори за които е доказано, че интервенции могат да редуцират явленията на коронарната артериална болест:

Б. Рискови фактори за които има вероятност, че някои интервенции могат да понижат изявите на коронарната болест:

В. Рискови фактори свързани с повишен риск за коронарна болест но които не могат да бъдат модифицирани, не би могло да се промени честотата на коронарните прояви:

Това са най-силните рискови фактори.