2.10.ДИАБЕТ

Диабетът е значим и самостоятелен рисков фактор. Неговото значение, наред с всичко останало, се дължи на обстоятелството че той повишава атерогенния, коронарния и цереброваскуларния риск. При Фрамингамското проучване се установява, че при жените с диабет риска за развиване на миокарден инфаркт, ангина пекторис и инсулт се удвоява. Релативния риск при мъжете е по-нисък /най-много 1.5/ спрямо жените, но този риск е значимо по-висок отколкото при недиабетици /W. Kannel, M. McGee 1979; W. Kannel 1988; P. Passa 1999/. При изследвания на цивилни служители е установено, че при ниво на глюкозата над 95 mg/dl смъртността от ИБС се удвоява /J. Fuller 1980/.

Многобройни епидемиологични изследвания в България показаха непрестанното увеличаване честотата на диабет у нас /Ч. Мерджанов 1995/. Захарната болест често асоциира с други рискови фактори на ИБС /D. Wingart 1987/. Тук се включват липидите, липопротеините, начина на хранене, хипертония, затлъстяване, физическа активност. При диабетиците е налице смутена липидна обмяна: високи стойности на тотален серумен холестерол, ХОЛ-ЛНП, триглицериди /C. Walden 1984; M. Fuh 1987/. Тези изменения са особено подчертани при жените с инсулин зависим диабет при които са чести миокардни инфаркти в млада възраст /T. Declue 1988/. При диабетици артериалната хипертония е отчетливо по-висока отколкото при недиабетици /E. Dupree 1987/. Тютюнопушенето е рисков фактор който задълбочава процеса на атеросклерозата при диабетици и заедно с това се увеличава смъртността от ИБС и заболяванията на периферните артерии водещи до клаудикации, улцерации и гангрени /L. Suarez 1984; K. Beack 1982; W. Kannel 1979/.