2.11.ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

Промените в телесното тегло изискват проучванията да продължат дълго време, прецизна класификация на наднорменото тегло, възрастови и генетични разграничения, отчитане ефекта на замъгляващи фактори-тютюнопушене. Важен е периода на промяна-в млада възраст загубата на тегло означава загуба на телесни масти, докато в напреднала възраст може да е свързано с развитие на патология /A. Meltzer, J. Everhart 1995/. Като цяло профилите на риска се подобряват при загуба на тегло /J. Manson 1990; M. Tuomilen 1991/ и влошават при надаване на тегло /M. Higgins 1993/.

Затлъстяването е самостоятелен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания /H. Hubert 1983/. Ефекта е независим от взаимовръзката със серумните липиди, кръвното налягане и кръвната глюкоза което е доказано с аналитични модели на Фрамингамското проучване /J. Vague 1956; B. Larson 1984; J. Stokes 1985; B. Frank 2000/. Когато единият или двамата родители е със затлъстяване /фамилна диспозиция/ честотата на затлъстелите деца е съответно 40% и 80%. Напоследък е установено, че хормонът на мастните клетки лептин представлява централен регулатор на енергийната обмяна /G. Bray, D. York 1977; H. Hauner 1988/. D. Galenis /1998/ приемат че телесното тегло като сърдечносъдов риск дава противоречиви резултати. C. Beard /1992/ от своя страна не установява взаимовръзка между затлъстяване и сърдечен инфаркт при жени. Съществуват многопосочни изследвания които анализират взаимовръзката между затлъстяването и останалите рискови фактори. Особен интерес представляват две основни направления:

1.Взаимоотношения с други болестни състояния – хипертония, диабет, хиперхолестеролемия /F. Hu 2000; F. Pisinger 1993; A. Folson 1998; N. Campbell 1998; M. Kjesberg 1998; H. Hubert 1979; С. Захариева 1993/.

2.Вэаимоотношения с поведенчески рискови фактори-обилно хранене, неправилен хранителен режим, нездравословни двигателни навици, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, обилно осолени храни /P. Jousilathel 1990; S. Dalton 1997; B. Popkin 1995; J. Malmstrom 1999; И. Башев 1998; М. Колева, А. Начева 1997/.

Епидемиологични проучвания на български автори показват непрестанно увелечаване на затлъстяването сред нашето население /Ив. Тимев 1996; К. Ангелова 1996; Хр. Деянов 1999/. С помощта на стъпков логистичен регресионен анализ са проучени предикторите на затлъстяване сред българското население. Предикторна роля имат: обилно приемане на храна и сол, обездвижването, както и системната злоупотреба с алкохол-само при мъжете /Ч. Мерджанов 1995/.