2.3.СОЦИАЛНОИКОНОМИЧЕСКИ СТАТУС

Социалния статус отдавна е идентифициран като важна детерминанта /Jenkins 1970/. Но взаимовръзката между социалния статус и ИБС се променя с времето /G. Caplan 1993; M. Marmot 1978; H. Morgenstern 1980; S. Wing 1987/. В развитите страни до 1970 г. е налице по-нисък риск сред работниците на ръчния труд спрямо служители; след това връзката се променя като риска прогресивно се повишава за работниците. Намалението на риска е най-значително за населението с висок социален статус отразено в средите на професионалистите което е директен резултат на смъртността от ИБС в тези среди /S. Wing 1988; Pappas 1986; A. Fox 1985; S. Bennet 1996/.

Популациите които се различават по нивото на тяхната “модернизация” /икономическо развитие, индустриализация, урбанизация/ показват тенденции за различие в смъртността от ИБС /H. Bosma 1994; H. Hein 1992; K. Jamrozik 1994; G. Caplan 1993; J. Powles 1992/. Проучванията показват, че тези показатели са най-високи в региони с най-висока модернизация /R. Cooper 1984/ и са налице симптомите на модерен начин на живот-повишена консумация на животински мазнини, ниска физическа активност, увеличено тютюнопушене /H. Bosma 1994; B. Dennis 1993/. M. Gonzales /1998/ проучват социалния статус като фактор и измерват в 32.4% с образованието, в 55.9% с професия и в 11.7% с образование и професия. У нас Н. Иванов /1977/ установява, че лицата занимаващи се с умствен труд в 91.17% могат да бъдат причислени към групата на застрашените от ИБС.

Методологично проучванията на социалния статус са с различен дизайн. Дефиницията на социалния статус се променя с времето напр. категория служители включва редица професионалисти. Промените в тенденцията на риска подсказва , че социалния статус може потенциално да бъде интервениран като рисков фактор.