2.4.ДИЕТА
Концепцията, че диетата може да играе важна роля в патогенезата на атеросклерозата е повдигната от N. Anitchkov /1950/, който заключава, че холестерола в храната е източник за холестерола в атеромите. Тази идея се подкрепя от наблюдения през втората световна война, когато в Норвегия се наблюдава драматично намаление на смъртността от ИБС в резултат на това, че нацистите изземат всички млечни храни и продукти от държавата /H. Malmros 1950/. A. Keys /1958/ предприемат 40 годишно проучване за дефиниране ролята на диетата при патогенезата на атеросклерозата. Фрамингамското проучване повдига друг важен въпрос за процента калории извлечени от мазнините /B. Posner 1988/.
Съществуват убедителни доказателства, че ХОЛ-ЛНП е основния серумен липид предизвикващ атеросклерозата и че наситените мастни киселени са този хранителен фактор увеличаващ нивото на ХОЛ-ЛНП. Независимо, че взаимовръзката между холестерола и ИБС е значимо установена, липсват директни сведения за взаимовръзката между диетата и ИБС. Обикновено литературата цитира риска от наситени мазнини и протективния ефект на моно и полиненаситените мазнини /H. Bonanome 1998; J. Stokes 1987; T. Ulbricht 1991; G. Rose 1992; B. Posner 1993; K. Cashel 1994; C. Gardner 1995; M. Trevisan 1990; W. Harris 1983; C. Ramires-Tortosa 1988/. През 1970 г. А. Keys /1986/ дават сведения за намален риск от ИБС свързан с традиционната средиземноморска диета. Тази диета включва високо съотношение ненаситени / наситени мазнини, умерена алкохолна консумация, висока консумация на плодове и зеленчуци, ниска консумация на месо, месни продукти, мляко и млечни продукти /W. James 1989; D. Lairon 1999; M. Lorgeril 1994; W. Willet 1995/.
Някои проучвания излагат изобщо съмнение за адекватността на класическата диета като риск. Повечето изследвания на тази тема предлагат сведения за различни хранителни нутриенти, а не за различни видове храни. Така напр. протективната роля на нетрадиционни рискови фактори като антиоксидантите , влакнини и пектин издигна хипотезата за подобна роля на плодове и зеленчуци богати на витамини. Съответно група институции предлагат повишена консумация на плодове и зеленчуци. Биологичната роля на антиоксидантите /вит. Е, вит. С, бета-каротен/ се изразява в протекция от свободни радикали на серумните липиди и инхибира формирането на ХОЛ-ЛНП като критичен атерогенен фактор. Влакнините се явяват маркер за чревната флора и индикатор за наличие на пектин, скорбяла, фолати, флавоноиди, минерали /A. Keys 1961; K. Khaw 1987; S. Todd 1999; C. Edwards 1993; A. Ness 1997/.
Храненето у нас играе важна роля при сърдечносъдовите заболявания, представлява една от водещите причини за повишеното артериално налягане и затлъстяването /А. Дойчинова 1998; П. Николова 1997/. Анализът от данните за храната на населението у нас очертава една неблагоприятна характеристика: храненето е свръхмастно с висок енергиен внос от мазнини-над 30%, с изразен излишък предимно на растителни. Налице е изразен дисбаланс между белтъчни мазнини и въглехидрати, завишена употреба на захар и захарни изделия и недостатъчен внос на свежи плодове и зеленчуци /П. Николова 1997; Л. Балабански 1990; М. Куртишева 1995; М. Липова и Хр. Юруков 1990; С. Петрова 1990; Т. Сидерова 1996; К. Ангелова 1996; Л. Иванова 1998; П. Николова 1996; Д. Еленкова 1987/.
В последните години е налице отстъпление от тези древни културални корени на храненето в полза на диетата на модерните времена /A. Ferro-Luzzi 1995; L. Serra-Majen 1995; M. Mekki 1997; W. Willet 1995/. Това се дължи главно на урбанизацията и навлизането на съвременните западни норми на хранене и начин на живот.
