2.5.ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Физическата активност придобива значение на важен балансьор за здравето /R. Paffenberger 1986; A. Leon 1987/. Фрамингамското проучване докладва обратна зависимост между индекса на физическа активност и риска от сърдечносъдови заболявания. Високото ниво на физическа активност показва взаимовръзка с понижен риск от ИБС /A. Leon 1991; R. Blackburn 1988; Y. Hong 1994; F. Bijnen 1998/.

Спорно е дали протективния ефект се дължи на самата физическа активност или последната е маркер за други характеристики понижаващи риска от ИБС /W. Kannel 1979; A. Bauman 1991/. Ефекта от физическото упражнение е насочен върху затлъстяването и калорийния баланс като подтиска апетита и кондиционира калорийния разход в условията на нормален дневен режим. Проучванията показват, че физическата активност опосредства връзката си посредством намаляване на систоличното и диастоличното артериално налягане, серумния тотален холестерол и индекса на телесната маса. Налице е повишаване на ХОЛ-ЛВП и подобряване хемодинамиката на организма /J. Siedell 1991; M. Lochen 1992; N. Stender 1993/.

Според други автори /J. Berlin 1990; H. Sesso 1999/ взаимовръзката между физическа активност и сърдечносъдов риск остава неизяснена макар и редица проучвания да дават сведения за противен ефект. Още по-замъглена е картината при жените, където се смята че са налице полово диференцирани различия с мъжете. Например Фрамингамското проучване дава нулев ефект за физическа активност, а друго проучване показва ефект при жените след менопауза /A. Folsom 1997; L. Kushi 1997; C. Caspersen 1991; P. Reaven 1991/. Тази вариабилност на връзката между физическа активност и ИБС създава методологически проблеми при оценката на физическата активност, при степенуване нивата на активност, на отделните видове активност /J. Morris 1996; P. Wilson 1986; N. Stender 1991; G. Fraser 1995/. Същевременно съществуват доказателства, че прекомерната активност води до инциденти от ИБС при нетренирани индивиди /D. Siscovick 1984/.