2.6.ТЮТЮНОПУШЕНЕ
Много клинични, епидемиологични и експериментални проучвания потвърдиха убедително становището, че тютюнопушенето е най-значителният сред корегируемите рискови фактори /J. Holbrook 1984/. Фрамингамското проучване дава силна взаимовръзка с всички клинични форми на ИБС. В количествено отношение пушачите имат 50% по-голям риск от ИБС в сравнение с непушачите. Установено е, че инцидентите от ИБС се увеличават с увеличаване броя на изпушените цигари, степента на инхалация и от това колко рано във възрастта е пропушено. Миокардния инфаркт корелира с броя на изпушените цигари дневно преди инцидента /C. Cupples, B. D’Agostino 1987/. Спирането на тютюнопушенето намалява вероятността от повторни инциденти, заедно с това намалява и смъртността /J. Stokes, N. Rigotti 1988; C. Jajich 1985/. Ежедневно тютюнопушенето се асоциира с увеличена смъртност от сърдечносъдови заболявания на запад /B. Floderus 1988; A. Haapanen 1987/. В Япония обаче ИБС се среща рядко макар тютюнопушенето да е широко разпространено. Това показва, че вредния ефект от тютюнопушенето върху сърцето се влияе от серумния холестерол което е значително по-ниско в Япония отколкото на Запад /R. Doll 1976; E. Hammond 1958/.
Жените имат по-ниски показатели за ИБС от мъжете особено преди менопауза, но тези жени които пушат с темпове сходни с мъжете изпитват същите показатели за ИБС като мъжете. Жени които използват орални контрацептиви и пушат имат риск от ИБС десетократно увеличен сравнено с жени които не употребяват орални контрацептиви и не пушат /C. Higgins 1983; O. Suhonen 1988/.
Тютюнопушенето е значим независим рисков фактор за ИБС, освен това действа синергично с други рискови фактори на ИБС /H. McGill 1979/. Тютюнопушенето се асоциира с промени в нивата на редица установени рискове за ИБС именно:
висок холестерол, триглицериди, ХОЛ-ЛНП и ниски стойности на ХОЛ-ЛВП /W. Craig et al. 1989; K. Hughes 1993/.
висока глюкоза на гладно, риска на пушачите диабетици се удвоява /T. Meade 1987/.
пушенето задълбочава периферната атеросклероза и увеличава риска от клаудикация, улцерация и гангрена /K. Beach 1982/.
пушачите имат типично ниско кръвно налягане и по-ниско тегло /2.5-4.5 кг/ от непушачи в сравнима възраст. Това може да се дължи на увеличен енергиен разход и не трябва да се тълкува като здравословно /N. Rigotti 1989/.
тъй като употребяващите алкохол в големи количества са често и големи пушачи рискът е най-тежък при тези които пушат и пият усилено. Релативния риск е 4.2. /T. Gordon 1986; A. Rosengren 1988; R. Watten 1999/.
пушенето смущава редица хематологични параметри като тромбоцити, фибриноген и др. и с това се редуцира възможността за фибринолиза /G. Colditz 1988; H. Iso 1989/.
Съществуват няколко възможности за ефект на тютюнопушенето върху ИБС. Това са директен атерогенен ефект, нарушение на коагулационната функция, изостряне на тенденцията за коронарен спазъм, хроничен ефект на никотина и остър ефект от вдишване на въглероден окис /D. Davidson 1987/. G. Howard /1998/ проследяват в продължение на три години ефекта на тютюневия дим върху дебелината на каротидната артерия с помощта на ултразвук и констатират , че пушенето се придружава с 50% увеличение на атеросклерозата.
Установено е, че множествени интервенции: никотинова дъвка + поведенчески аспекти + образователни програми + група от рискови фактори водят в дългосрочен аспект до преустановяване на тютюнопушенето по-ефективно от единични интервенции /T. Kottke 1989/. Продължителността на тютюнопушене при пациенти с ИБС засяга прогнозата отрицателно, като вероятността от повторен инфаркт е 7.9% сравнено с 4.4% при тези които са преустановили пушенето /R. Vlietstra 1986; J. Johanson 1996; J. Lakkier 1992/.
