2.7.КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ И КАФЕ. СТРЕС И ТИП “А” ПОВЕДЕНИЕ.
Редица изследователи подсказват за инверсна връзка между алкохолната консумация и ИБС. Причинния характер на тази асоциация е подлагана на съмнение с твърдението, че непиещите включват в средите си хора въздържатели поради подлежаща болест на ИБС. Тази критика е отхвърлена от други проучвания и е потвърден протективния ефект на редовна умерена консумация на алкохол /E. Rimm 1991; R. Jackson 1991; A. Shaper 1994; R. Langep 1992/.
Биологичния механизъм на протективния ефект се дължи на увеличение на ХОЛ-ЛВП, намаление на плазмения фибриноген и намалена тромбоцитна агрегация /A. Itamura 1994/. Във фенотипно проучване на липопротеини нивата на ХОЛ-ЛВП при пиещи 2 питиета дневно е 0.33 mmol/l по-високо от тези които не пият /W. Castelli 1979/. Наред с тези позитивни корелации съобщават се и негативни корелации на ХОЛ-ЛНП и алкохола. A. Kitamura /1998/ дават намаление на риска от сърдечносъдови заболявания при консумация до 69 гр. дневно етанол, след което риска добива положителна стойност. По проучвания на други автори /P. Boffeta 1990/ благоприятния ефект върху сърдечносъдовите заболявания се балансира отрицателно от повишение на ракови, травматични, чернодробни заболявания при хора консумиращи повече от 2 питиета дневно – около 25-50 гр. етанол.
Данните за кафето като рисков фактор за инфаркт на миокарда остават оскъдни и противоречиви /C. La Vecchia 1989; W. Willet 1996/. Връзката се замъглява най-често от тютюнопушене, неточно се определя количеството на консумирано кафе. Резултатите от проучванията показват, че консумация на големи количества кафе и особено турско кафе е свързано с повишен серумен холестерол /D. Grobbee 1990; M. Mayers, A. Basinski 1993/. Ефекта не се наблюдава при консумация на еквивалентни количества кафе експресо, както при консумация на чай, което показва че малко вероятно е да се дължи на кофеиновия ефект. Изследванията показват, че метода на приготвяне на кафето е основната детерминанта определяща ефекта върху серумния холестерол. Установено е, че 6-7 чаши турско кафе дневно увеличават нивото на ХОЛ-ЛНП с 0.85 mmol/l , докато филтрираното кафе не оказва ефект /D. Thelle 1991/. Противно на очакванията някои изследвания обаче установяват ефект на покачване на холестерола и при филтрирано кафе /R. Fried 1992; L. Rosenberg 1988/. Проучванията на H. Sesso 1999 пък показват: пиещите > 4 чаши дневно спрямо тези които пият < 1 чаша седмично odds ratio 0.84 /0.49-1.42/; пиещите декофеинизирано кафе спрямо непиещите odds ratio 1.25 /0.76-2.04/.
Проблема за стреса не се обсъжда лесно и на рационална основа. Малко изследвания дават данни за стреса като важен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания, а самата процедура по оценка и администриране на фактора е трудна. Съществуват данни за високи нива на риск при жени и то с висше образование /S. Haynes, M. Feinlieb 1980/ но засега те са недостатъчни да гарантират интервенция за намаляване на риска.
