2.9.АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
Артериалната хипертония е един от най-стабилните рискове за атеросклерозата който успешно се модифицира за превенция на мозъчносъдовата болест и по-малко за ИБС. Патогенетично артериалната хипертония е причина за промени в артериалния ендотел, което е предпоставка за развитие на атероми /R. Ross 1986/. Оценката на риска е трудна, понеже кръвното налягане не показва определено критично ниво т.е. високи стойности на риска може да се наблюдава при 120-140 mmHg систолично налягане, което по класификация се приема за нормално кръвно налягане.
Взаимовръзката между кръвното налягане и ИБС е силна. С нарастване на кръвното налягане риска от кардиоваскуларен инцидент силно нараства. Това важи за двата пола и за всички възрасти /W. Kannel 1976; G. Rose 1981; D. Herpin 1999; С. Торбова 1997; С. Торбова 1994; М. Ахметели 1990/. Клинични изпитания в различен мащаб демонстрираха, че намаляването на кръвното налягане води до редукция на риска и съответно на заболеваемостта и смъртността. Тази причинна взаимовръзка се повтаря устойчиво и нито едно проучване с добър дизайн, контролирано и в достатъчен обем не пропуска да потвърди резултатите /Hypertension Detection and Follow up Program Cooperation Groop 1988; Medical Research Council Working Party 1985; K. Al-Roomi 1990/.
По всичко изглежда, че при артериалната хипертония се касае за многофакторна полигенна аномалия при която взаимодействието между множество гени води до генетично предразположение за развитие на хипертония, когато са налице специфични фактори на околната среда /H. Pardel 1998; С. Захариева 1999; А. Рашев 1985/. В патогенезата на артериалната хипертония най-важни фактори на околната среда са телесното тегло, употребата на алкохол, консумацията на сол и общия режим на хранене. Затлъстяването е една от основните детерминанти на артериалната хипертония. По данни на Фрамингамското проучване при 70% от мъжете и 61% от жените артериалната хипертония е пряко свързана със затлъстяването /W. Kannel 1993/. Установена е висока корелационна зависимост между индекса на телесната маса /ИТМ/ и артериалното налягане /J. Steason 1992/. Фамилната тенденция за високо артериално налягане е резултат на генни фактори и фактори на външната среда. Хипертонията се среща три пъти повече при фамилии с миокарден инфаркт отколкото при контролни фамилии /A. Rissanen, E. Nikkila 1979/
Проучванията на INTERSALT Cooperative Research Group /1988/ демонстрираха положителен ефект между увеличения натриев прием и кръвното налягане. Съществуват и други проучвания, които пропускат да открият такава връзка, вероятно поради малък брой в извадката и по-нисък прием на натрий дневно. От друга страна рестрикцията на натрий може да ограничи хипертонията /J. Stamler 1989/. Профила на ренина също влияе върху прогнозата на ИБС. Приблизително 12% от възрастните имат високи стойности на плазмения ренин. Релативния риск от миокарден инфаркт е 3.2 /1.2-8.4/ при участници с висок профил на ренин. Въпроса за риск от безсъние при артериална хипертония и сърдечносъдови заболявания остава противоречив. Някои проучвания намират позитивна връзка /F. Hu 1997; M. Koskenuo 1985/, други автори не намират значима връзка /J. Stradling 1990/.
