4.13. ЗАХАРНА БОЛЕСТ
Захарната болест заедно с хипертонията, затлъстяването от централен тип и хипертриглицеридемията имат синергичен ефект и стимулират атерогенезата. Това дава основание на N. Kaplan /1995/ да назове тези четири компонента на метаболитния синдром като “смъртоносен квартет”. Биохимичният анализ за кръвната захар на наблюдаваната популация е извършен при постъпването на болните в клиниките с кръв получена след 12 часово гладуване.
Възрастовата динамика на серумната глюкоза е отразена графично на фиг. 39 /мъже/ и фиг. 40 /жени/. На фигурите са представени средните стойности на серумната глюкоза, по възрастови групи, по отделно за двата пола. При анализ на данните от фигурите можем да направим следните най-общи изводи:
1. При всички възрастови групи на болните с ИБС от двата пола са налице по-високи нива на серумна глюкоза, сравнени с тези на контролите.
2. Установява се тенденция за покачване концентрацията на глюкозата заедно с увеличаване на възрастта.
3. След шестдесетата година при мъжете и след седемдесетата при жените нивото на кръвната захар започва да спада.
Статистическа оценка между ИБС и контролите на изнесените по-горе данни за кръвната захар е направена с Т-тест. От анализа проличава, че нивото на кръвната захар при болните с ИБС, във всички възрастови групи от двата пола, е значимо по-високо от това на контролите.
Фигура 39: Графично съпоставяне на средните стойности на глюкозата, по възрастови групи: - мъже
Фигура 40: Графично съпоставяне на средните стойности на глюкозата, по възрастови групи: - жени
Структурата на серумната глюкоза по възрастови групи е отразена на таблица 23. На нея, съобразно степените на риска, разпределението на глюкозата е на три нива: нормална < 5.55 mmol/l; умерено висока 5.55-7.2 mmol/l; висока > 7.2 mmol/l. От таблицата личи, че при ИБС от двата пола честотата на умерено високите и високите нива на глюкозата е значително по-голяма от тази на контролните лица. От таблицата проличава още, че в повечето подгрупи от двата пола са налице значими различия с Хи квадрат-тест.
Таблица 23: Структура на серумната глюкоза по степен на риска, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
Взаимовръзката на рисково увеличените нива на глюкозата и ИБС е отразена графично на фиг. 41 /мъже/ и фиг. 42 /жени/. За референтна категория е използвана най-ниската концентрация на глюкозата – < 5.55 mmol/l. Изследван е относителния риск при ниво на глюкозата > 5.55 mmol/l; 5.55-7.2 mmol/l и > 7.2 mmol/l. От фигурите личи, че при всички рисково увеличени нива на глюкозата при двата пола е налице висок относителен риск за ИБС. Всички илюстрирани стойности и при двата пола са статистически значими.
Фигура 41: Съпоставяне категориите на глюкозата при болни с ИБС и контроли - мъже: Odds ratio и 95% доверителен интервал
Фигура 42: Съпоставяне категориите на глюкозата при болни с ИБС и контроли - жени: Odds ratio и 95% доверителен интервал
При множествения логистичен регресионен анализ се получиха следните резултати за рисково увеличените нива на глюкозата: 5.55-7.2 mmol/l, относителен риск – 7.83 /3.67-16.6/ и > 7.2 mmol/l, относителен риск – 14.8 /10.7-20.1/.
