4.15. ХРАНЕНЕ
Проучванията през последните десетилетия показват, че храненето играе важна роля при сърдечно-съдовите заболявания. Високият енергиен прием е една от водещите причини за затлъстяването, рисков фактор от първи порядък за повишено артериално налягане /Guilman M. 1993/.
При събирането на данни за храненето е използван честотен въпросник. Той дава информация за честотата на консумация на използваните храни. За всеки вид храна са получени следните отговори: не консумира дадена храна; консумира 1-3 пъти седмично; консумира 4-7 пъти седмично. С проведеното изследване за храненето, чрез прилагане на честотния въпросник, се прави опит да се потърси връзка между честотата на прием на някои основни храни и рискът за възникване на ИБС.
За оценка на резултатите от изследванията са приложени:
1. Хи квадрат-тест анализ оценяващ връзки и зависимости.
2. Odds ratio анализ и 95% доверителен интервал характеризиращ връзката между честотата на прием на дадена храна и ингредиент или рискът за възникване на ИБС. При изчисляването на odds ratio на отделните храни за референтна категория сме използвали групата не консумиращи дадена храна.
Структурата на седмична консумация на белтъчни храни е отразена на таблица 25, фиг. 47 и фиг. 48. На нея е представена честотата на седмична консумация на някои предимно белтъчни храни /месо, колбаси, яйца, риба/. Направена е статистическа оценка на консумацията на белтъчна храна при болните с ИБС и контролните лица. От таблицата личи, че при жените с ИБС честотата на консумация на месо, колбаси и яйца е по-голяма от тази на контролните лица. При останалите подгрупи от двата пола не се установяват значими различия в честотата на консумация на белтъчна храна.
Таблица 25: Честота на седмична консумация на предимно белтъчни храни, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
Взаимовръзката между консумация на белтъчни храни и относителния риск за ИБС е илюстрирана графично на фиг. 47 /мъже/ и фиг. 48 /жени/. От фигурите проличава, че коефицентът на риска при консумация на месо, колбаси и яйца показва умерено протективен ефект върху ИБС. При консумация на риба коефицентът на риска се движи плътно до единицата. Статистически значими са единствено показателите при консумация на колбаси.
Фигура 47: Взаимовръзка между консумация на белтъчна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - мъже
Фигура 48: Взаимовръзка между консумация на белтъчна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - жени
Честотата на седмична консумация на предимно мазнинна храна е представена на таблица 26, фиг. 49 и фиг. 50. Проследен е приемът на мазнини от животински, млечен, растителен произход и маргарин. От таблицата се вижда, че при болните с ИБС, по отделно при мъжете и жените, е налице съществено висока консумация на животински мазнини. При консумацията на останалите мазнини различията с Хи квадрат-тест не са значими между опитните и контролните лица.
Таблица 26: Честота на седмична консумация на предимно мазнинни храни, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
Взаимовръзката между консумация на мазнини и рискът за възникване на ИБС е представена на фиг. 49 /мъже/ и фиг. 50 /жени/. От фигурите личи, че при консумация на животински мазнини е налице, както при мъжете така и при жените, висок относителен риск за възникване на ИБС. От друга страна консумацията на млечни мазнини при мъжете има умерен протективен ефект.
Фигура 49: Взаимовръзка между консумация на мазнинна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - мъже
Фигура 50: Взаимовръзка между консумация на мазнинна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - жени
От храните с относително високо съдържание на въглехидрати сме проследили консумацията на хляб, макарони, ориз и картофи. Честотата на седмична консумация на тези храни е представена на таблица 27, фиг.51 и фиг.52. От таблицата личи, че съществуват съществени различия в консумацията на картофи между опитните и контролни групи. Погледнато глобално не съществуват значителни различия между опитните и контролни групи при консумацията на хляб, макарони и ориз.
Таблица 27: Честота на седмична консумация на предимно въглехидратни храни, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
Взаимовръзката между консумацията на въглехидратни храни и риска за възникване на ИБС при мъжете е отразена графично на фиг. 51. От нея личи, че при консумация на хляб, макарони и картофи относителния риск за възникване на ИБС се движи около единицата. Единствено при консумация на ориз се установява протективен ефект. При жените взаимовръзката между приема на въглехидратни храни и ИБС е отразена на фиг. 52. От фигурата личи, че при консумация на ориз и картофи е налице протективен ефект, но тези стойности не са значими. При прием на хляб и макарони относителния риск се движи около единицата.
Фигура 51: Взаимовръзка между консумация на въглехидратна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - мъже
Фигура 52: Взаимовръзка между консумация на въглехидратна храна и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - жени
Структурата за честота на седмична консумация на мляко и млечни продукти и съответната статистическа оценка при ИБС и контроли е отразена на таблица 28, фиг.53 и фиг.54. Проследяват се храните прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал. От таблицата личи, че единствено при жените консумиращи 4-7 пъти седмично кисело мляко и кашкавал са налице статистически значими различия спрямо контролите.
Таблица 28: Честота на седмична консумация на предимно мляко и млечни продукти, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
Взаимовръзката между консумация на мляко и млечни продукти и риска за ИБС показва различия при двата пола. При мъжете /фиг. 53/ относителния риск на проследените храни се движи около единицата. При жените /фиг. 54/ е налице умерено висок относителен риск при консумация на кисело мляко, сирене и кашкавал. Тези изменения не са значими.
Фигура 53: Взаимовръзка между консумация на мляко и млечни продукти и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - мъже
Фигура 54: Взаимовръзка между консумация на мляко и млечни продукти и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - жени
Най-сетне на таблица 29, фиг. 55 и фиг. 56 сме представили структурата на седмична консумация на зеленчуци, плодове и готварска сол. От таблицата личи, че при жените с ИБС честотата на консумация на зеленчуци е по-висока от тази на контролите. При мъжете не се установяват значими различия в консумацията на зеленчуци между опитните и контролни групи. Данните за прием на плодове и при двата пола не показват различия между опитните и контролни групи.
Честотата на консумация на готварска сол се проследява в следния аспект:
1. Група, която не консумира сол.
2. Група, която невинаги добавя сол към храната.
3. Група, която винаги добавя сол към храната.
Статистическата оценка с Хи квадрат-тест не показва значими различия в консумацията на готварска сол между опитните и контролни групи.
Таблица 29: Честота на седмична консумация на предимно зеленчуци, плодове и готварска сол, статистическа оценка между ИБС и контрол /Хи квадрат-тест/
На фиг. 55 е илюстрирана графично взаимовръзката между консумация на зеленчуци, плодове и готварска сол с риска за ИБС при мъжете. От фигурата се вижда, че относителния риск на посочените продукти за ИБС се движи около единицата. Различията не са значими.
Взаимовръзката между консумация на зеленчуци, плодове и готварска сол с риска за ИБС при жените е представена графично на фиг. 56. От нея личи, че зеленчуците и плодовете оказват умерено протективен ефект за ИБС, докато при консумация на готварска сол относителния риск е 0.49 /0.18-1.3/. Различието не е значимо.
Фигура 55: Взаимовръзка между консумация на зеленчуци, плодове и готварска сол и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - мъже
Фигура 56: Взаимовръзка между консумация на зеленчуци, плодове и готварска сол и ИБС: Odds ratio и 95% доверителен интервал - жени
