4.4. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ СТАТУС

Социал-икономическия статус отдавна е идентифициран като важна детерминанта за здравния статус на населението. Много се е дискутирало върху ролята на образованието и на професията и дълго време е господствало мнението, че коронарната болест е заболяване на хората на умствения труд, на ръководните слоеве на обществото. Широкото разпространение на ИБС през последните десетилетия обаче опроверга това становище. Оказа се, че ИБС засяга хора работещи във всички професии и не могат да се отбележат такива оказващи съществено влияние върху тази заболеваемост.

Разликите, които се посочват във връзка с професията и риска от ИБС, трябва да се свързват не с професията като такава, а с условията на работа и главно със свързаното с образованието и професията материално благосъстояние.

Налице са данни, че взаимовръзката между социалния статус и ИБС се променя с времето. В развитите страни до 1970 г. се установява по-малък риск сред работниците на ръчния труд спрямо служителите; след това връзката се променя, като рискът за работниците прогресивно се увеличава.

Съществуват различни класификации за социалните групи, които се възприемат съобразно социалните условия на дадена страна. Използваната от нас матрица определя три големи професионални групи, именно:

1. Специалисти /професионалисти/. Тук са включени технически и подобни работници, административен и мениджърски персонал.

2. Работници. Обхваща миньори, работници от транспорта и комуникациите, търговци на едро и дребно, работници в областта на услугите.

3. Служители. Обхваща чиновници и продавачи.