6. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

1. Проведеното случай-контрол проучване на рисковите фактори при ИБС обхваща 261 болни /166 мъже и 95 жени/, преобладаващата част от които са с диагноза миокарден инфаркт; относителната заболеваемост от миокарден инфаркт при мъжете е най-висока при категория < 49 г. и очертава тенденция за намаляване с увеличаване на възрастта; при жените това съотношение е обратно.

2. Социалния статус определен от степента на образование и професия е предиктор за ИБС; по-ниския социален статус представлява релативен риск за ИБС.

3. Фамилната обремененост за сърдечно-съдови заболявания /родственик от първа степен заболял или починал от ССЗ/ е предиктор за коронарни инциденти с честота 1.6-4.4 пъти по-голяма от контролната група.

4. Тютюнопушенето очертава широко и ексцесивно разпространение с висок атерогенен риск при мъжете с ИБС < 49 г. и 50-59 г.; при мъжете след 60 г. тютюнопушенето намалява и връзката с ИБС е по-слаба; при жените < 59 г. разпространението на тютюнопушенето е умерено и не показва значима връзка с ИБС; след 60 г. при жените тютюнопушенето дава данни за протективен ефект поради редуцирана консумация.

5. Алкохолната консумация очертава умерено висок релативен риск при мъжете категория < 49 г. и 50-59 г. пиещи < 40 грама/дневно и > 40 грама/дневно; при възрастните мъже, както и при жените, алкохолната консумация е редуцирана и връзката с ИБС е слаба.

6. Налице е умерено висок релативен риск при консумация на кафе за двата пола категории < 49 г. и 50-59 г.

7. Възрастовата динамика на холестерола очертава относително по-високи средни стойности от контролите и тенденция за еднопосочно нарастване на нивата заедно с увеличаване на възрастта; при ИБС широко са разпространени рисковите нива на холестерола /умерено високи и високи/ с данни за висок атерогенен риск подчертан при възраст < 49 г. и 50-59 г. и особено при нива на холестерола > 6.7 mmol/l.

8. Повишената физическа активност представлява протективен фактор за ИБС.

9. Хипергликемията при ИБС е относително по-широко разпространена от контролната група; умерено увеличените и увеличени нива на глюкоза очертават висок атерогенен и коронарен риск.

10. Наднорменото тегло и затлъстяването на категории < 49 г. и 50-59 г. при ИБС са по-широко разпространени от контролните лица; релативния риск за затлъстяване е особено изразен при ИТМ > 27.1 kg/m²; над 60 г. телесното тегло не се повишава и връзката с ИБС е по-слаба.

11. Аджустираната възрастова динамика на артериалното налягане /систолично и диастолично/ при ИБС показва по-високи средни нива от контролите; връзката на систоличното и диастолично налягане по отделно дава указание за релативен риск с възходяща тенденция зависещ от степента на артериално налягане; високо нормалните нива на артериално налягане дават данни за умерено висок риск.

12. При ИБС разпространението на безсънието е по-голямо от контролната група а релативния риск на безсънието е умерено висок.

13. Консумацията на животински мазнини при двата пола и консумацията на кисело мляко, сирене и кашкавал /само при жените/ оказват умерено увеличен релативен риск за ИБС; колбасите и ориза дават данни за протективен ефект поради ограничената им употреба; широко застъпените у нас продукти хляб, тестени произведения, растително масло, зеленчуци, плодове и готварска сол дават указание за нулев ефект.

14. Съвременните представи за възникване на ИБС обусловено от генетични фактори и фактори на външната среда дават реална възможност за превенция на заболяването. Принципите на превенция обаче все още са ориентирани спрямо медицината и отделния индивид. В тази насока активното участие на цялото общество се смята за основа на здравната политика. Необходимо е провеждането на масова неадресирана превенция за цялото население и на адресирана превенция за високо рисковите популации, именно: лица на възраст до 60 г., фамилно обременени за ССЗ, с тютюнопушене, хипертония, хипергликемия, затлъстяване и нарушен хранителен режим.